Количката е празна 
Гости в блога: Алекс
От днес стартираме нова рубрика в блога ни, в която ще ви срещаме с наши редовни, доволни клиенти. Започваме с Алекс, с която си поговорихме за хранителните ѝ навици, за храненето на малкия ѝ син Влади и за нашите тахани. Приятно четене!
Алекс, здравей! Ще се представиш ли за нас?
С удоволствие – казвам се Александра Терзийска-Симеонова – стар дух, млада майка, културолог, метъл и кандидат-гражданин на мегаполиса Берлин. На работното поле съм журналист и копирайтър, занимавам се с дигитален маркетинг, преводи от и на английски и немски език и всякакви разнообразни проекти. От няколко месеца съм редактор на един любопитен блог за здравословни практики и хитринки, zdraveikrasota.bg.
Как се справяш с изхранването на твоето дете? Следваш ли специални режими? Ти ли приготвяш неговата храна?
Не съм нито вегетарианец, нито веган, нито пък радетел за каузата на месоядството, далеч съм от съвършения хранителен режим, но масовите хранителни практики на съвремието ни често ме карат да изпитвам недоумение и съжаление – как се стигна дотук?
Относно храненето на сина ми – особено взискателна съм към менюто му, и то с ясната идея, че няма все да имам думата по тези въпроси и сега е моментът да (се опитам да) му създам читави навици и вкусове. Всеки ден, в който се е хранил качествено, за мен е тържество.
Със съпруга ми пазаруваме плодове, зеленчуци и всякакви хранителни продукти от съботния пазар в Костенец или Пирот. Без да изтъквам ниските цени като плюс, защото за нас в случая това далеч не е решаващият фактор, ароматът и вкусът на продукцията на хората са… просто истински. Пиротският пазар е пир за сетивата на плодолюбеца и подправколюбителя.
За Влади, който е на 1 г. 7 м., готвя изцяло аз. До 1 годинка е бил на кърма, захранен е от 6-месечен, бях доста внимателна по време на този процес. Чета много, но теории и източници – свръх, та се доверявам и на усещанията си, следя с интерес развитието на вкусовете на детето, старая се да му осигурявам разнообразие, често импровизирам с рецептите. Съвсем естествено, с неговото меню въведох любопитни кулинарни практики вкъщи.
Какво ти е мнението за бебешките храни, които могат да се намерят по различни супермаркети?
Ще измамя, ако кажа, че не съм докосвала бебешка храна от супермаркет, но съм доста селективна. Купувала съм пюрета на три определени марки, няколко вида каши – ориз, спелта, грис. Не ми се е случвало обаче да взема бебешки бисквити, някой от онези хиперздравословни сокове или десертчета разни. Научих се да приготвям вкъщи всякакви яки домашни мъфини, сладки, бисквити и подобни, дори течен шоколад – и тук изплува темата за една вечна любов към тахана, в частност – лешниковия.
Защо според теб таханите са подходяща храна за малки деца? Те са доста голям алерген. Как трябва да се подходи към тях? Защо избра нашата марка?
С уговорката, че таханите са подходяща храна за деца, ако се подхожда с особено внимание и мярка – да. Различните тахани са чудесна възможност детето да бъде захранено с ядки и да хапва вкусно и здравословно. Ако се установи, че няма алергии, то могат да се включат в редица гозби (например любимата ми червена леща със сусамов тахан), десерти, смутита. Таханите, които предлагате, са без примеси, оцветители и консерванти и това си личи по вкуса – за мен достатъчна причина да избера тази марка и да съм ви фен и приятел.
Ще дадеш ли съвет как други майки могат да подходят към храненето на своето дете?
Не бих се изгърбила с подобна отговорност. Съвети дори на приятелки не съм давала, най-много препоръка за някоя рецепта или марка кокосово масло например. Още със самото начало на захранването на Влади попаднах в капана на безсилието и отчаянието, породени от свръхналичие на информация, дезинформация и безкрайни, всеобемащи компетенции на гуру-майки и светила-нутриционисти. Сънувах верижни кошмари с неясни рецепти, грешни комбинации от плодове и ненакисната киноа. В допълнение, постоянно попадах в deja vu-разговори, започващи обикновено с назидателното „Ние нашите деца не сме ги хранили с просо и годжи-нещо-си, пък станаха хора.“
По широкия свят понастоящем не съществува нито едно категорично становище по нито един въпрос, свързан с хранене, особено на бебе/ дете; освен, може би, че е полезно да се кърми, но дебатите докога са повече от епични. Затова на този тепих съвети не се дават – така мисля аз.